България: така се връщат комунистите
Коментар от Иван Бедров:
Седмица откакто България заживя със сагата “Гинка Върбакова купува ЧЕЗ ”, проучване на “Галъп интернешънъл ” сподели, че 75% от хората поддържат концепцията страната да изкупи назад най-голямото електроразпределително дружество. Докато тези данни пътуваха към медиите, министър председателят Бойко Борисов предложения при себе си госпожа Върбакова, оповестена за покупател на активите на ЧЕЗ в България, и изиска държавното управление също да се включи в договорката. Върбакова се съгласи, а час по-късно лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова разгласи, че партията ѝ стартира национална подписка за прекъсване на договорката. Три дни по-рано бе призовала държавното управление да събере 320 милиона евро (коментираната цена на сделката) и да изкупи енергото вместо компанията на госпожа Върбакова. Други политици се надпреварват с хрумвания за изключително законодателство, което да пасне на моментните им стремежи.
Картината е особена - в страна, която публично е приета за функционираща пазарна стопанска система, най-големите политически сили приказват за национализация, а преобладаваща част от обществото симпатизира на концепциите им. Нещата изцяло разумно стигнаха дотук. Политическата интервенция, явно неработещите регулатори, склонността към изключително законодателство и толерирането на всевъзможни непрозрачни и анонимни схеми направиха облика на частната стопанска система прекомерно неприветлив. Богатство и шикалкавене станаха синоними - както триумф и политическа защита, бизнес и спекулация, облага и кражба. След като в очите на хората пазарната стопанска система наподобява по този начин, разумно беше да изискат от другото. А това добре познато друго е държавна стопанска система по комунистически пример.
Иван Бедров
Леви и десни " в един и същи строй "
Различното този път е, че поддръжка за национализацията идва освен от представителите на левия политически набор. Българска социалистическа партия е относително поредна в тази посока, най-малко на думи. Иначе тъкмо социалистическото държавно управление стартира първата огромна стратегия за раздържавяване под името „ всеобща приватизация “, а на партийната лидерка постоянно се напомня, че самата тя е приватизирала „ Техноимпекс “. На думи обаче социалистите постоянно са подкрепяли мощното държавно присъединяване в стопанската система. През годините „ Атака “ отиваше даже още по-далеч - Волен Сидеров призоваваше за национализация и опазване на държавния монопол в енергетиката, златодобива, военната индустрия, а на моменти загатваше даже мобилните оператори. Другият съдружен сътрудник на ГЕРБ - Вътрешна македонска революционна организация - също залита наляво: водачът на партията Красимир Каракачанов изяснява в прав текст по какъв начин страната може да трансформира закони в придвижване, с цел да се намесва в съответни покупко-продажби.
Най-объркващите сигнали идват от огромната ръководеща партия - ГЕРБ, която носи етикета „ дясноцентристка “ и е горделив член на Европейската национална партия. Реакцията на Бойко Борисов по договорката за ЧЕЗ стартира от съвсем либертариански позиции - частни компании са, не можем да се месим. Отхвърли предлагането на Българска социалистическа партия за одържавяване и изясни за какво: „ Преди години имаше режим на тока... Това ще се случи още веднъж, в случай че одържавим електроразпределителните сдружения “. Три дни по-късно министър председателят заложи на институциите - „ в случай че би трябвало да се ревизират пари, генезис ". Сделката бе оценена като извънредно неприемлива, а Борисов изясни възмутено по какъв начин в схемата вижда „ руско-грузински офшорки, съветски банки, български, и то от тези, които са имали проблеми ". Още два дни по-късно упоменатите офшорки към този момент престанаха да са проблем и страната реши да влезе в договорката, придобивайки 34%. Шеговитият коментар може да звучи по този начин: по този метод рискът от режим на тока е три пъти по-малък, в сравнение с при напълно държавно енерго. По-сериозният коментар е, че в тази история нищо не е наред.
Как можеше да бъде
В една функционираща пазарна стопанска система, която разчита на върховенството на правото и е контролирана от ясни правила и безпристрастни институции, нещата можеха да наподобяват друго. Сделката е подготвяна съвсем година, а българската страна е имала задоволително информация - най-малко разузнаването, макар че щеше да бъде по-добре енергийният регулатор също да се интересува. Изводът, че законът все още не дава задоволително пълномощия на регулатора да се намеси при подозрения в купувача и произхода на парите му, можеше да бъде изработен доста по-рано. Много по-рано можеха да се случат и възможни нужни промени в законодателството. Ако договорката е за прекъсване, ръководещите са имали задоволително време да обсъдят по какъв начин да стане това. Сега страната се държи безредно и реагира под паника: Ами какво да създадем!?
Сигналът на открито е явен и бе посочен неведнъж в последните дни: никоя огромна компания не желае да си има взимане-даване с тази среда. Сигналът във вътрешността е не по-малко обезпокоителен: българите видяха образно, че не могат да разчитат на предвидимост и че в края на краищата постоянно би трябвало да стигнат до кабинета на премиера. Преди това видяха по какъв начин държавни институции бяха употребявани в една бизнес война - случая „ Дунарит “. Още по-преди видяха по какъв начин институциите си затварят очите пред нарушаванията на една банка, по-късно оказват помощ за събарянето ѝ, а най-после спомагат за разграбването на плячката. Темата за върховенството на закона и промяна на правораздаването изцяло изпадна от дневния ред. И е изцяло разумно доста хора да се запитат: Това ли ви е пазарната стопанска система? И тъй като не са виждали другата - с работещи закони и институции, доста елементарно стигат до извода: А, не, благодаря. Райско време за популизма.
Политиците добре знаят, че колкото по-голямо е държавното присъединяване в енергетиката, толкоз повече поръчки могат да бъдат отклонявани към „ наши “ компании. И толкоз повече работни места ще има за партийната номенклатура. А в Народното събрание към този момент няма нито един, който да се изправи и да попита: Не ни ли стигат „ Топлофикация “ и БДЖ?
П.П. Думата „ комунисти " в заглавието не е използвана единствено за представители на Българска социалистическа партия.
Седмица откакто България заживя със сагата “Гинка Върбакова купува ЧЕЗ ”, проучване на “Галъп интернешънъл ” сподели, че 75% от хората поддържат концепцията страната да изкупи назад най-голямото електроразпределително дружество. Докато тези данни пътуваха към медиите, министър председателят Бойко Борисов предложения при себе си госпожа Върбакова, оповестена за покупател на активите на ЧЕЗ в България, и изиска държавното управление също да се включи в договорката. Върбакова се съгласи, а час по-късно лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова разгласи, че партията ѝ стартира национална подписка за прекъсване на договорката. Три дни по-рано бе призовала държавното управление да събере 320 милиона евро (коментираната цена на сделката) и да изкупи енергото вместо компанията на госпожа Върбакова. Други политици се надпреварват с хрумвания за изключително законодателство, което да пасне на моментните им стремежи.
Картината е особена - в страна, която публично е приета за функционираща пазарна стопанска система, най-големите политически сили приказват за национализация, а преобладаваща част от обществото симпатизира на концепциите им. Нещата изцяло разумно стигнаха дотук. Политическата интервенция, явно неработещите регулатори, склонността към изключително законодателство и толерирането на всевъзможни непрозрачни и анонимни схеми направиха облика на частната стопанска система прекомерно неприветлив. Богатство и шикалкавене станаха синоними - както триумф и политическа защита, бизнес и спекулация, облага и кражба. След като в очите на хората пазарната стопанска система наподобява по този начин, разумно беше да изискат от другото. А това добре познато друго е държавна стопанска система по комунистически пример.
Иван Бедров
Леви и десни " в един и същи строй "
Различното този път е, че поддръжка за национализацията идва освен от представителите на левия политически набор. Българска социалистическа партия е относително поредна в тази посока, най-малко на думи. Иначе тъкмо социалистическото държавно управление стартира първата огромна стратегия за раздържавяване под името „ всеобща приватизация “, а на партийната лидерка постоянно се напомня, че самата тя е приватизирала „ Техноимпекс “. На думи обаче социалистите постоянно са подкрепяли мощното държавно присъединяване в стопанската система. През годините „ Атака “ отиваше даже още по-далеч - Волен Сидеров призоваваше за национализация и опазване на държавния монопол в енергетиката, златодобива, военната индустрия, а на моменти загатваше даже мобилните оператори. Другият съдружен сътрудник на ГЕРБ - Вътрешна македонска революционна организация - също залита наляво: водачът на партията Красимир Каракачанов изяснява в прав текст по какъв начин страната може да трансформира закони в придвижване, с цел да се намесва в съответни покупко-продажби.
Най-объркващите сигнали идват от огромната ръководеща партия - ГЕРБ, която носи етикета „ дясноцентристка “ и е горделив член на Европейската национална партия. Реакцията на Бойко Борисов по договорката за ЧЕЗ стартира от съвсем либертариански позиции - частни компании са, не можем да се месим. Отхвърли предлагането на Българска социалистическа партия за одържавяване и изясни за какво: „ Преди години имаше режим на тока... Това ще се случи още веднъж, в случай че одържавим електроразпределителните сдружения “. Три дни по-късно министър председателят заложи на институциите - „ в случай че би трябвало да се ревизират пари, генезис ". Сделката бе оценена като извънредно неприемлива, а Борисов изясни възмутено по какъв начин в схемата вижда „ руско-грузински офшорки, съветски банки, български, и то от тези, които са имали проблеми ". Още два дни по-късно упоменатите офшорки към този момент престанаха да са проблем и страната реши да влезе в договорката, придобивайки 34%. Шеговитият коментар може да звучи по този начин: по този метод рискът от режим на тока е три пъти по-малък, в сравнение с при напълно държавно енерго. По-сериозният коментар е, че в тази история нищо не е наред.
Как можеше да бъде
В една функционираща пазарна стопанска система, която разчита на върховенството на правото и е контролирана от ясни правила и безпристрастни институции, нещата можеха да наподобяват друго. Сделката е подготвяна съвсем година, а българската страна е имала задоволително информация - най-малко разузнаването, макар че щеше да бъде по-добре енергийният регулатор също да се интересува. Изводът, че законът все още не дава задоволително пълномощия на регулатора да се намеси при подозрения в купувача и произхода на парите му, можеше да бъде изработен доста по-рано. Много по-рано можеха да се случат и възможни нужни промени в законодателството. Ако договорката е за прекъсване, ръководещите са имали задоволително време да обсъдят по какъв начин да стане това. Сега страната се държи безредно и реагира под паника: Ами какво да създадем!?
Сигналът на открито е явен и бе посочен неведнъж в последните дни: никоя огромна компания не желае да си има взимане-даване с тази среда. Сигналът във вътрешността е не по-малко обезпокоителен: българите видяха образно, че не могат да разчитат на предвидимост и че в края на краищата постоянно би трябвало да стигнат до кабинета на премиера. Преди това видяха по какъв начин държавни институции бяха употребявани в една бизнес война - случая „ Дунарит “. Още по-преди видяха по какъв начин институциите си затварят очите пред нарушаванията на една банка, по-късно оказват помощ за събарянето ѝ, а най-после спомагат за разграбването на плячката. Темата за върховенството на закона и промяна на правораздаването изцяло изпадна от дневния ред. И е изцяло разумно доста хора да се запитат: Това ли ви е пазарната стопанска система? И тъй като не са виждали другата - с работещи закони и институции, доста елементарно стигат до извода: А, не, благодаря. Райско време за популизма.
Политиците добре знаят, че колкото по-голямо е държавното присъединяване в енергетиката, толкоз повече поръчки могат да бъдат отклонявани към „ наши “ компании. И толкоз повече работни места ще има за партийната номенклатура. А в Народното събрание към този момент няма нито един, който да се изправи и да попита: Не ни ли стигат „ Топлофикация “ и БДЖ?
П.П. Думата „ комунисти " в заглавието не е използвана единствено за представители на Българска социалистическа партия.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ